Парламентът подкрепи президентското вето - Следствието остава в Прокуратурата
Парламентът поддържа президентското несъгласие върху промените в Закона за правосъдната власт и остави Следствието в Прокуратурата.
Това стана след едночасови разгорещени диспути, тъй като президентът наложи несъгласие на тези текстове, с които Следствието беше извадено от Прокуратурата. Народните представители обаче не гласоподаваха ветото на президента, а самия закон.
Отделянето на следствието от прокуратурата стана в разгара на войната сред Иван Гешев и Борислав Сарафов. Предложението беше на " Възраждане " и беше подкрепено с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Президентът върна поправката в правосъдния закон с аргумента, че няма финансова аргументация, признат е на едно четене и следствието става част от прокуратурата през 2009 година по рекомендация на Европейски Съюз.
В хода на дебатите от ПП-ДБ обявиха, че ще поддържат ветото на президента.
Надежда Йорданова разяснява, че оспорените промени са били признати при един недобър законодателен развой. Тя предложи да има сложен спор и той да бъде след промени в Конституцията:
" Защото въпросът за следствието, неговото място ръководство е и парламентарен въпрос ", уточни тя.
От ГЕРБ също обявиха, че Народното събрание е прибързал с смяна на функционалностите на проверяващите органи. Бранимир Балачев разяснява, че те би трябвало да се уточняват в една спокойна конюнктура, като следствието би трябвало да бъде единно и равноотдалечено от полицията и прокуратурата.
" Нека да използваме връщането на този законопроект фактически да проведем един доста необятен, доста сериозен спор.
От " Възраждане " обявиха, че ветото има политически претекстове. Петър Петров съобщи: " Защото тези, които приказват за публичен спор в 49-тото Народно събрание, не са внесли нито един законопроект за правосъдна промяна, а сляпо гласоподаваха законопроектите, импортирани от служебното държавно управление ".
Как се стигна до президентското несъгласие?
На 2 юни по време на второ четене на Закон за съдебната власт депутатите взеха решение Националната следствена работа да се отдели от прокуратурата. Това стана по предложение на " Възраждане ", само че се оказа, че то не е прегледано по време на съвещанието на Комисията по правни въпроси.
На 14 юни президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), признат от 49-ото Народно заседание на 2 юни 2023 година.
Оспорените разпореждания плануват обособяването на шефа на Националната следствена работа и следствените отдели към прокуратурите в независими органи.
В претекстовете си президентът акцентира, че тези промени възвръщат състояние, което към този момент е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 година с оглед ефикасното и транспарантно действие на досъдебното произвеждане по наказателни каузи.
Правната комисия поддържа ветото на Румен Радев и предлага на Народното събрание да не приема закона наново.
След разискванията по ветото по стратегия депутатите би трябвало да се заемат с парламентарен надзор.
Парламентарният надзор ще стартира с разисквания по запитване от народния представител Джевдет Чакъров от Движение за права и свободи към министъра на земеделието и храните Кирил Вътев по отношение на политиката за развиване и отбрана на селскостопанското произвеждане в България, осигуряващо храни от първа нужда за популацията като самун, мляко и млечни артикули, телешко и свинско месо, плодове и зеленчуци.
След това на въпроси и питания на депутати ще дават отговор министрите Андрей Цеков, Иванка Шалапатова, Тодор Тагарев, Атанас Славов, Христо Хинков, Богдан Богданов, Милена Стойчева, Румен Радев, Кръстю Кръстев, Юлиян Попов, Кирил Вътев, Георги Гвоздейков и Димитър Илиев.
